Д-р Вернер Хойер : „НУЖЕН Е ТОЧЕН СРОК ЗА НОВИТЕ В ЕС"

Бон

Д-р Вернер Хойер е бивш държавен министър в германското външно министерство от 1994 - 1998 г., ръководител на отдел „Европа". От 1987г. той е член на Бундестага

-   Господин Хойер, в Европа вече тече дебатът да има ли референдум за разширяването - да или не? Какво мислят немските либерали по този въпрос?

-   Ясен въпрос, ясен отговор: не! В Германия има дискусия дали в конституцията трябва да има повече елементи на плебисцит. Това е правилно. Има обаче и голям консенсус. А в либералната партия има пълен консенсус за това, че не може да има референдум за сложни външнополитически процеси, обвързани с договори. Може да има само за отделни въпроси на вътрешната политика, които трябва прецизно да се дефинират. Но за проблемите на европейската интеграция със сигурност не може да има референдуми.

-   Не мислите ли, че немският комисар Гюнтер Ферхойген вкара темата „разширяване на Изток" във вътрешната политика на страните членове на ЕС? Ако да, какви последици
може да има това?

-   Той направи грешка. Съжалявам много за това, защото високо го ценя. Самият той видя, че това не е правилно, тъй като предизвика напълно ненужно безпокойство. Всъщност аз съм на мнение, че и да няма референдум, а в Германия със сигурност няма да има, ние трябва да положим много усилия нашите граждани да разберат процеса на интеграция. Като политици трябва да се държим така, сякаш има референдум. Но за да е напълно ясно - референдум няма да има. Ние трябва да успеем да увеличим доверието в процеса на интеграция и разширяването.

-   Какво е вашето лично мнение, трябва ли да има точен срок на разширяването? Ясно е, че Източна Европа става нетърпелива.

-   Аз съм приятел на амбициозните цели. Досега не е имало напредък в процеса на интеграция, ако твърдите, срокове не са оказвали натиск. Повечето решения се вземат в последната минута. Аз съм за това - чрез ясен срок сами да се подлагаме на натиск, както бе при въвеждането на еврото. Това поставя тези, които са под натиск, на страната на ЕС. Значи и онези, които чрез външни реформи в страните кандидати трябва да се погрижат страните им да бъдат подготвени.

-   Вашата прогноза. Ще подпишат ли правителствените ръководители от ЕС Договора от Ница? Спомням си колко трудно бе парафирането на Програма 2000. След финансите сега
наред са институционалните реформи. ЕС в крайна сметка също трябва да е готов.

-    Надявам се много, макар че понастоящем съм скептичен. Правителствената конференция, която вече върви половин година, досега не е постигнала пробив. Не може да се осланяме на това, че отново всичко ще стане в последната минута. Подробностите, които останаха под масата при подписването на Договора от Амстердам, са централни въпроси за властта и основни теми за легитимацията на ЕС. Затова те бяха толкова
трудни за решение тогава. Аз лично бих искал повече желание за реформи вътре в ЕС за решаването на тези проблеми. Договорът от Ница не трябва да се провали.

-    Какви са впечатленията ви за България? Говорихте с българските политици...

-    Впечатлен съм колко голямо е съгласието в страната за европейския интеграционен процес. Впечатлен съм от това, което направи България по време на балканската криза
миналата година. Според мен трябва да се сложат конкретни цели не само за първия кръг на разширяване, а и за следващите. И обратно. Трябва много ясно да кажем на нашите български приятели къде виждаме дефицитите и да им помогнем по-бързо да се решат.

-   Последен въпрос. Задавам го на всеки европейски политик. Не е ли време да се отстранят визовите бариери за българите? Това е голяма пречка.

-   Това е голям проблем, който трябва да бъде решен. Намирам го за непоносим.

Неприлично е от човешка гледна точка българските граждани да чакат дълго пред нашите посолства, докато получат виза. Това вече не е необходимо да се прави за България. Но
в крайна сметка трябва да убедим в това всички вътрешни министри. Мисля, че с резолюцията си Европейският парламент взе правилното решение и е нужно вътрешните министри да го следват.

-   Значи получаваме подкрепа?

-   Еднозначно казано: да.