ГЕРНОТ ЕРЛЕР: ЗАПАЗЕТЕ КОНСЕНСУСА ЗА ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ
октомври 2000 г.,
Гернот Ерлер е заместник-председател на парламентарната фракция на ГСДП в 14-ия германски Бундестаг. Той е инициатор и председател на създадения през 1996 г. Германо-български форум, както и на авторитетното Дружество за Югоизточна Европа. Ерлер е външнополитически експерт на Социалдемократическатаа партия по проблемите на Югоизточна Европа и Русия.
- Господин Ерлер, най-актуалната тема сега е Югославия. И вие вече направихте декларация от името на социалдемократическата парламентарна фракция. Тя имаше по-скоро характера на апел, който звучи така: „Да подкрепим сърбите в тяхното самоосвобождаване". А бихте ли се ангажирали и с прогноза за развитието на Югоизточна Европа след Милошевич?
- Това е големият шанс за стабилното и мирно развитие на този регион. Ние всички знаем, че колкото и усилия да полагаме за Пакта за стабилност, без привличането на Югославия нищо няма да функционира. Затова Кощуница със забележителния изборен успех на опозицията всъщност даде перспектива за бъдещето не само на Югославия, но и на цяла Югоизточна Европа. Сега трябва да сме много умни и дисциплини рани, защото дори и едно грешно движение е възможно да се използва от Милошевич.
- Може ли да дадете пример за такова грешно движение?
- Милошевич винаги използва един и същи трик – да заклеймява опозицията като дългата ръка, като агента на Запада. С Кощуница не успя, защото Кощуница беше много внимателен в контактите си със Западна Европа. Сега не бива да го поставяме в затруднено положение, чрез прекалено много съвети и въздействия отвън. Това веднага ще се използва на терена на вътрешната политика.
- Очевидно вие виждате Сърбия на Кощуница като участник в Пакта за стабилност?
- Предложението винаги е било такова. И дори ние вече направихме някои предварителни неща в тази насока като „процеса Сегед", партньорството с градовете, в които спечелиха представителите*на сръбската опозиция. Тези инициативи се оказаха добро средство за сътрудничество. Вратите на Пакта за стабилност са отворени за Съюзна република Югославия. Така или иначе, проектите, които са част от него, няма да функционират без Сърбия. Това е шанс и за другите страни, както и повод да се каже на хората: „Сложете край на ерата Милошевич!"
- Неотдавна в Германия, а и в Западна Европа отново бе подет дебат за разширяването на Европейския съюз. Всъщност къде е препъникамъкът за разширяването?
- Препъникамъкът е преди всичко в слабата информираност на населението не само в Германия, но особено в Германия. Необходимо е да се знае, че разширяването не е само един исторически проект, който носи мир в цяла Европа. То трябва да е заслужен резултат и от усилията на политическия елит от страните в преход. Същевременно процесът изисква и много жертви от обществото. Но разширяването осигурява и голяма икономическа полза за Европа и Германия. Имаме много проучвания, които показват, че Германия, Италия и Австрия са трите най-печеливши държави от него. Източна и Югоизточна Европа търгуват предимно с тези три страни. За съжаление германците мислят точно обратното. Те смятат, че разширяването изисква единствено това. Необходима е една широка кампания, в която да се включи целият политически елит. Иначе ще има фалшиви очаквания и фалшиви страхове. И президентът Стоянов с основание ми обърна внимание, че страните членове на ЕС трябва да направят необходимото техните граждани и обществеността да са по-информирани за ползата от разширяването на Изток.
- Г-н Ерлер, сигурно очаквате въпроса ми за негативния визов списък. Каква е позицията на Германия?
- Занимаваме се много с този въпрос и водихме интензивни разговори с нашия министър на вътрешните работи. Ние сме с убеждението, че през последните месеци България направи много, особено в граничния контрол и за изпълнението на всички необходими критерии. Затова и като фракция в Европейския парламент пледираме към всички институции, които вземат решенията, да извадят страната ви от черния списък. За жалост решението още не е взето, но го очакваме след няколко седмици.
- От София отивате в Скопие. Как от Берлин ви изглеждат отношенията между България и Македония?
- Ние сме много доволни от стабилизирането на двустранните отношения между България и Македония. Традиционните проблеми, като този с езика, в значителна степен са решени. Това е много важно на фона на големите проблеми на сигурността в Югоизточна Европа. И всяко допълнително натоварване на тези проблеми трябва да се избягва. В този смисъл оценяваме като положително развитието на отношенията между двете страни.
- За какво говорихте с президента Петър Стоянов и с лидерите на парламентарни групи в българския парламент?
- Разговорът ми с президента Стоянов не е първият, той е част от едни вече традиционни срещи. Говорихме как широкият консенсус в България за бърза интеграция в европейските структури не бива да бъде накърнен по някакъв начин през следващите месеци, в периода на предизборната борба. Тази обща цел трябва да се запази и по време на предизборната кампания. Това изисква дисциплина при използването на предизборните теми. Смятаме, че на този въпрос е необходимо да се обърне сериозно внимание.