Световният гамбит

Дарбата на злободневното пророчество

"Световния гамбит" на Симеон Василев напуска границите на репортерската журналистика и прераства в теоретична политология

Проф. Андрей Пантев

В трескавото търсене на чудеса и изключения в нашата история ние невежествено заобикаляме един знаменателен факт. България е една от първите страни, в чието създаване бяха изпробвани силата на общественото мнение, влиянието на гражданските движения и най-вече и най-вече ролята на пресата при вземане на държавни и политически решения.
От времената на пробългарската агитация през втората половина на 1876 г. до условното приключване на т.нар. българска криза през август 1887 г. българската тематика не слизаше от рубриките на европейската преса. Тъкмо тук се появи и понятието "журналист-изследовател". Уилям Стед (загинал на "Титаник") и Уикам Стед, Водовозов, Баучър, Рихард гон Мах, Вико Мантегаца, Гастон Шадурн и др. станаха знаменитости със своите анализи на "българския въпрос". Така бе продължено изобретението на Уилям Ръсел през Кримската война (1853-1856) да се рапортува от мястото на събитието...
Такива ласкателни аналогии в ретроспекция навява книгата на Симеон Василев
"Световният гамбит". Тя напуска надалеч границите на репортерската журналистика и е рядък принос към пестеливата ни теоретична политология. Авторът поставя под лупата на своите размисли една глобална политическа панорама, включваща процеси, тенденции, личности, инциденти и събития, моделирали облика на планетата в продължителен и наситен период от 1994 г. до 2001 г. включително. Тук определението "персонализирана журналистика" е експонирано и потвърждавано от всяка страница. Ако следва да лаконизираме личностните професионални качества на С. Василев, деликатно демонстрирани в тази книга, тогава думите информираност, въображение и интуиция се налагат по властен и почти автоматичен рефлекс. Тук са събрани накуп публикувани анализи, прогнози и статии и нови откровения, които не са излизали досега. Някога Уинстън Чърчил твърдеше, че не говори за събития, които не е предсказал. Изследванията на Василев са близки до това основателно самочувствие. Статии за Либия, за НАТО и Европейския съюз, за Джеймс Пардю, Евгений Примаков, Ерхард Бузек, К. Райс, Бодо Хомбах, за произхода гибелта и проекциите на Берлинската стена, уникалните интервюта с Гюнтер Шабовски и особено всемъдрия сър Питър Юстинов, за индикациите на стабилитет или обреченост в политическкото бъдеще на определени партии, идеи и тенденции за бъдещето на България и Европа се приближават до онази аналитична прогностика, която е близка до сбъднати предслказания - най - добрата атестация не само на анализатори и учени, но и за амбициозни политици. Именно този автор наложи съдържателни фразеологични определения, които днес се използват, кой знае защо без авторско позоваване от мнозина. "Парите не могат да бъдат убити", "НАТО е еднопосочна улица", "Тези отдолу искаха, тези отдолу можеха", "Решенията се вземат на островите, а оръжията дрънчат на полуостровите" и пр. са синтезирани присъди над двойния стандарт в съвременната политическа динамика, от чиято употреба странят само онези, които нямат храбрата доблест да ги повторят!
По композиция и свеж език книгата доближава приятните изключения. С нея се реабилитира една дума с реално съдържание, която е поуморена и доста компрометирана от сурогатна употреба - думата е професионализъм! Цялата сложна пъстрота на един шумен и малко непълноценен в сравнителен план свят е пресъздадена с онази словестна екзалтация, която може да бъде култивирана, но не може да бъде създавана - просто защото е дар Божи.

Ein Talent der aktuellen Prophetie

Prof. Andrej Pantev

Beim fieberhaften Suchen nach Wundern und Ausnahmen in unserer Geschichte ?bersehen wir in unserer Ignoranz einen wichtigen Fakt: Bulgarien ist einer der ersten Staaten, bei dessen Schaffung die Kraft der ?ffentlichen Meinung und noch mehr die Rolle der Presse bei staatlichen politischen Entscheidungen erprobt wurde. Seit den Zeiten pro-bulgarischer Agitation in der zweiten H?lfte des Jahres 1876 bis zur bedingten Beendung der so genannten bulgarischen Krise im August 1877 kam das Thema Bulgarien nicht aus den Spalten der europ?ischen Presse. Gerade damals entstand der Begriff Journalist-Rechercheur. William Sted, der auf der „Titanic“ umkam, und Wikam Sted, Wodowozow, James Baucher, Richard von Max, Vic Mantegaza, Gaston Shadourne und andere wurden Prominente mit ihren Analysen der „bulgarischen Frage“. Auf diese Weise wurde die Erfindung von William Russell w?hrend des Krim-Krieges (1853-1856) fortgesetzt, der vom Ort des Geschehens berichtete ...
Zu solchen schmeichelnden Analogien in der Retrospektive verleitet das Buch „Weltgambit“ von Simeon Vassilev. Dieses hat die Grenzen der Reporterjournalistik weit ?berschritten und ist ein seltener Beitrag zu unserer sparsamen theoretischen Politologie. Der Autor nimmt unter die Lupe seiner ?berlegungen ein globales politisches Panorama, das Prozesse, Tendenzen, Pers?nlichkeiten, Zwischenf?lle und Ereignisse einschlie?t, die das Antlitz des Planeten in einer lange w?hrenden und konzentrierten Periode von 1994 bis 2001 gepr?gt haben. Hier ist die Bezeichnung „personifizierter Journalismus“ angebracht, hier wird er auf jeder Seite best?tigt. Wenn man die pers?nlichen beruflichen Qualit?ten von Simeon Vassilev verallgemeinern wollte – in diesen Buch werden sie hervorragend demonstriert, und die Begriffe Informiertheit, Vorstellungskraft und Intuition dr?ngen sich sehr stark und fast automatisch auf. Hier sind konzentriert Analysen, Prognosen, Artikel und neue Entdeckungen publiziert worden, wie sie es bisher nicht gab.
Winston Churchill behauptete einst, dass er nicht ?ber Ereignisse geredet habe, die er nicht selbst vorausgesagt hatte. Die Untersuchungen von Vassilev kommen diesem grundlegenden Selbstgef?hl sehr nahe. Die Artikel ?ber Libyen, die NATO und die Europ?ische Union, ?ber James Pardew, Jewgeni Primakow, Erhard Busek, Condolisa Rice, Bodo Hombach, ?ber die Herkunft, den Fall und die Projektionen der Berliner Mauer, die einzigartigen Interviews mit G?nter Schabowski und dem besonders weisen Peter Ustinov, ?ber die Indikationen der Stabilit?t oder der schlechten Prognosen f?r die politische Zukunft bestimmter Parteien, Bewegungen, Ideen und Tendenzen f?r die Zukunft Bulgariens und Europas n?hern sich jenen analytischen Prognosen f?r Ereignisse, die tats?chlich eintreten. – das ist das beste Attest nicht nur f?r Analytiker und Gelehrte, sondern auch f?r anspruchsvolle Politiker.
Gerade dieser Autor setzt auf solche inhaltsreichen phraseologischen Ausdr?cke, die te gebr?uchlich sind, keiner wei?, warum, ohne Nennung des Autors durch viele Leute. „Geld kann nicht umgebracht werden“ „Die NATO ist eine Einbahnstra?e“, „Die von unten mochten, die von oben konnten“, „Die Beschl?sse werden auf den Inseln gefasst, und die Waffen klirren auf den Halbinseln“ usw. sind synthetisierte Urteile ?ber den doppelten Standard in der gegenw?rtigen politischen Dynamik, die nur jene meiden, die nicht den Mut haben, sie zu wiederholen.
Hinsichtlich der Komposition und Sprache n?hert sich das Buch einer angenehmen Ausnahme. Mit ihm wird ein Wort mit realem Hintergrund rehabilitiert, das abgegriffen und durch surrogaten Gebrauch reichlich kompromittiert ist: das Wort Professionalismus. Die ganze komplizierte Vielfarbigkeit einer l?rmenden und vergleichsweise unvollkommenen Welt ist wieder hergestellt worden mit jener sprachlichen Exotik, die man kultivieren, aber nicht schaffen kann – weil sie einfach ein Geschenk Gottes ist.

проф. Владимир Симеонов за книгата "Световният гамбит"
сп. Медия и реклама, декември 2001.