За книгата на Анелия Янева "Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си"

Предполагам, че всеки дошъл тук тази вечер е бил докоснат в някой миг или по-задълго от света на твореца и човека Маргарита Арнаудова. И днес си живее с една цветна усмихната следа, може би следичка, в съзнанието си. Истинско щастие е, че такива следи си отиват от нас последни. Доколкото съм от поколението докоснати, замислям с за щетите на онези, които идват след нас – как ще бъдат компенсирани, ще търсят ли подобна компенсация? Няма ли самите спектакли-събития заедно с многобройните писани и изговорени от колеги тук-там слова – впрочем до едно стоплени от изтънченото сияние на доброта от стореното - да потънат в дните си, невидяни, нечути, непрочетени... И ще успее ли тази книга, която държа пред себе си и към която насочвам мислите и думите си, да прокара своите следи в една такава въображаема компенсация?

Мисля, че да. Убедена съм, че да. Тази книга за Маргарита Арнаудова с надслов част от нейното верую „не мога да отделя балета от себе си" ще изпълни сложното си предназначение. Анелия Янева, водещо име в днешните научни изследвания за балет, е написала монографична книга с всички онези белези на съвременно академично мислене за изкуство, които в достъпен и разбираем вид осмислят процесите в тяхното движение. И тук, както и в другите си досегашни трудове на професор в Института за изследване на изкуствата към БАН, тя се взира и анализира самата гранична линия между експеримента и постигнатото, между търсенето и намирането, непрестанно изобретявайки или приспособявайки термини за тази граница. Да, при книга за Маргарита Арнаудова е малко по-лесно, защото тя „износваше децата си" до самата премиера, оставяше на пишещите „само" да ловят „детайлите", като естетическа насока, жанр на творбата и спектакъла, средства за изразност, връзка между всички тях, т.е. онова, което ги прави изкуство.

Ето по-конкретно как изглежда и какво съдържа книгата (с коментар). При общ обем 270 страници , текстът на Янева е 120 страници. Оттук нататък тя се опира на своя професионален опит, на вкуса си, на предишната своя книга за Маргарита Арнаудова, отпечатана преди 16 години. Върху тази опора се наслагват голям брой подбирани и съчетавани помежду си снимки, доста от които за първи път. (Въпреки забраната в самото наименование на дизайнерите No comment group ще подчертая изискания вкус на създателите на корицата и графичния дизайн). Вярно, лишили са се от цвят – навярно заради по-старите и най-често любителски снимки. Но пък са постигнали подобаваща за такова издание атрактивност чрез разнообразието в похвати и средства: пространствени решения при макетирането на всяка страница, съчетание на шрифтове и големини с разнороден илюстративен материал, изобретателно намерени разграничители за важно – маловажно, авторско – цитатно, и най-сетне цялостно излъчване на тази бяло-сиво-черна атмосфера, което съвсем не действа подтискащо, а само подсилва яснотата на намеренията.

Монографията започва с думи на издателя – издателство Сивас. Издателството заслужава предводителството си в книгата. Една много добре свършена работа, от хора, които си познават занаята и са си постигнали физиономията. Следва предговор от автора. Насочвам вниманието ви към последните 3 абзаца, които разкриват – за повърхностно запознатите с автора – една изключително рядка за съсловието ни черта: Анелия Янева винаги има позиция, но се вглежда добронамерено и внимателно в мненията на колегите си, особено когато са на обратното становище и ги цитира безстрашно, без пренебрежение или подценяване.
Същинската част. След първите „Танцови стъпки", които съдържат годините на формиране, ролята на Нина Кираджиева като педагог на Арнаудова, самото Хореографско училище, централно място заема частта „Хореографии" на Маргарита Арнаудова. Тук обръщам вниманието ви върху осемте дяла, които прецизно и ясно аргументират още в самите си заглавия многобройните последвали наблюдения и обобщения на автора за цялостния Принос (раздел ІХ) на Маргарита Арнаудова към съвременния не само български балет.

Приложенията – внимание! – са почти наполовина по-обемисти от предложения авторски текст. Тук проличава ученият, който изследва изкуството на интерпретатора и то в един сложен вариант, защото хореографът е не само режисьор, той съчинява спектакъла, автор му е, успоредно с тълкувателя на музиката. Инак приложенията са също осем на брой. Първите две съдържат подбрани части от изреченото от М. Арнаудова в интервюта. Почти 50 страници заемат Отзивите, с обясним акцент върху непознати съветски, предимно украински текстове. Свързани са с режисьорско-хореографското образование на М. Арнаудова при Шатин, в Московския НАТФИЗ и с нейните постановки от първите пет години професионална реализация в театрите на Казан и Харков. Това е и периодът на нейния първи брак с главния балетмайстор на Харковския театър, баща на двете й дъщери. Чрез тези отзиви навлизаме в неузната до сега територия на живота на М. Арнаудова там и на приема на нейните спектакли.
След отзивите идват:
Приложените авторски хореографии, награди за хореография, гастроли на „Арабеск" с постановки на М. Арнаудова, обширна библиография с текстове за изкуството на М. Арнаудова и кратко – за автора.
В книгата се упоменава на различни места за два филма за М. Арнаудова – единият по първата книга на Анелия Янева с режисьор Петър Бакалов; другият на режисьора Йордан Джумалиев – творец с богат и съдържателен принос към българския балет.
Привършвам. Тук, толкова точни и умели са обобщенията за стореното и за самата М. Арнаудова, че се почувствах почти излишна. Остава ми само да съединя написаното към общата ни памет за явлението. И да прибавя още веднъж своето дълбоко, но искрено признание и своята човешка топлота към хореографа и човека Маргарита Арнаудова.
София, 25.10.2011 г.